Найден Тодоров: Панагюрското съкровище е на цяла България
Найден Тодоров е в Пловдив. През 1993 година приключва СМУ „ Добрин Петков “ в класа по пиано на Дарина Кантарджиева и тромпет в класа на Лилия Ковачева-Топорчева. Още като възпитаник основава Младежки оркестър „ Пловдив “. От 1993 година става студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович във Виенския музикален университет като стипендиант на Ротари клуб – Виена, където приключва като бакалавър през 1996 година През 1996/1997 година е поканен от фондация „ Ленард Бърнстейн “ (Йерусалим) на специализация в Израел, където работи с Менди Родан – диригент на Израелската филхармония.
Прочетете още
През 2000 година, единствено на 26 години, е поканен за Музикален шеф на Пловдивската опера и филхармония, като се оказва най-младият диригент в България на такава позиция.
През 2001 година получава и магистърска степен от Нов български университет. През 2013 година се дипломира и като управител в региона на културата в Нов български университет.
Найден Тодоров работи с разнообразни оркестри в България и в чужбина. Участва в десетки национални и интернационалните фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. От 1997 година е музикален шеф на интернационалния фестивал „ Тракийско лято “. През 1998 – 1999 година е определен сред повече от 150 претенденти за непрекъснат диригент на Северноизраелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен консултант на Международния камерен фестивал в Лос Анджелис.
През 2001 година дебютира със Софийската филхармония, а от сезон 2004/2005 година става неин непрекъснат гост-диригент. В интервала 2005 – 2017 година е шеф на Държавна опера – Русе. А от началото на 2017 година е шеф на Софийска филхармония.
Найден Тодоров се изявява с ярки тълкования в необятен репертоарен диапазон. Сътрудничи с фамозни международни актьори като Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Паул Бадура-Скода, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Анджела Георгиу, Джошуа Бел, Юрий Башмет, Светлин Русев, Милена Моллова, Людмил Ангелов, Вадим Репин, Анастейша, Джон Лорд и други
Тодоров бе длъжностен министър в кабинета на Гълъб Донев през 2023 година и в този момент в кабинета на Димитър Главчев.
- Г-н Тодоров, общинските съветници на Пловдив обявиха с декларация желанието си Панагюрското златно богатство да бъде върнато в Археологическия музей. И от Панагюрище се подвигат гласове със същото искане. Вие сте твърдо против това. С какви причини?
- Панагюрското богатство е на Пловдивския музей и е горделивост за Пловдив. Но то е горделивост и за цяла България. Ако бъде върнато на пловдивския музей, то аз съм уверен, че ще съумеят да го пазят прелестно и то ще бъде притежание на всички пловдивчани, само че това ли е всичко? Ако бъде възобновен договорът сред между РАМ-Пловдив и Националния исторически музей, те ще могат да го показват на всички места по света на най-високо равнище и да показват цяла България, освен Пловдив. Смятам, че Панагюрското богатство е причина за всички нас да се гордеем, в случай че бях на мястото на музея в Пловдив, просто бих желал при пътешестване да се дава в непознатите музеи повече информация за Пловдив, за района и всичко останало, с което можем да се гордеем пред света.
Защото ние по този начин или другояче имаме непрестанен достъп - било до него, било до копието. За човешките очи е безусловно неразпознаваемо кой е оригиналът и кое е копието. Но от оригинала следва да се възползваме, с цел да може цяла България да печели авторитет пред интернационалната общественост. Ето, през последните години то бе показано в Лувъра и в Британския музей, следва през ноември да бъде експонирано и в музея Пол Гети в Лос Анжелис.
- Постоянно се приказва, че би трябвало да има промени във финансирането на театралните изкуства. Вие имате ли ясна визия?
- Много своевременен въпрос. Нашият екип завърши идейния план по какъв начин желаеме да наподобява бъдещото финансиране. И сега го трансформираме в нормативни текстове, които ще оставим на моя правоприемник. Самата смяна ще отнеме сред 6 и 8 месеца и не може да се осъществя от един длъжностен министър.
- Може ли да повдигнете завесата? Как това ще се случи?
- Ще се възползваме от опита на най-социалните европейски страни. Министерството на финансите упорства за смяна не от през днешния ден. Идеята ни е приходът от билет да не е най-съществен. Важни ще са броят на министър председателите, на българските заглавия в репертоара, броят на плановете за работа с деца, както и спектаклите и концертите в района. Това ще са нещата, които имат значение, в случай че бъде признат нашият план и стартира използването му.
Това е нещо приблизително сред философията на финансиране, която е сега и това, което беше преди 2010 година
- А планува ли се уедряване на културни институти или закриване на такива?
- Не, не предвиждаме да се окрупняват, нито да се закриват културни институти. Аз съм част от този бранш и няма по какъв начин да обмислям в такава посока. Осъзнавам какъв брой е значимо градовете да имат своите културни институции. Виждаме и другата им роля. На по-малките от тях ролята е да поддържат огъня, колкото и тривиално да звучи. Докато ролята на огромните е да бъдат представителни – едни за района, други за страната.
- И безконечната тематика – какво би трябвало да се направи за опазването на недвижимото културно завещание?
- Имаме ясна визия какво би трябвало да се направи. Спасението, съгласно мен, е да бъдат разкрити районни центрове към Националния институт за недвижимо културно завещание. Те да имат задачата да се грижат за всички недвижими културни полезности от локално значение. Самият НИНКН да се грижи единствено за недвижимото културно завещание от национално и международно значение. Водихме диалози с шефа арх. Петър Петров и той счита, че това ще бъде един потребен ход за запазване на културно-историческото завещание на България. И не приказвам за инспекторите от Главна дирекция ИОКН към Министерството на културата, а за нова обособена конструкция с експертен екип.
България действително би следвало да бъде разграничена на шест района, в които да има такива експертни структури.
- А каква ще е ролята на Специализирания експертен съвет по запазване на недвижимото културно завещание към министъра на културата?
- Без работата на този експертен съвет съществува риск всеки един министър на културата да допусне неточност. Нека да обърна внимание, че СЕСОНКЦ не е наложителен детайл в процеса на одобрение на план, обвързван с недвижимото културно завещание на България. Експертният съвет има ролята да дава мнение до министъра кое е вярно и кое - не. От диалозите, които водих с представители на ИКОМОС, те считат, че по-скоро би трябвало да се усили тежестта на работата на Специализирания експертен съвет по запазване на недвижимото културно завещание. Знам, че мнозина няма да са щастливи, само че дано да сме почтени - нито един министър на културата не може да схваща от всичко и има потребност от специалистите, които да му подсказват кое е правилно и кое е значимо.
- Има случаи, в които преписки се бавят с години, тъй като касаят извънредно скъпи обекти. Подобен образец в Пловдив е археологията на Понеделник пазара. Защо страната не води диалози за откупуването на такива парцели?
- В момента няма по какъв начин да се работи в тази посока, само че несъмнено това е една от опциите. Истината е, че един длъжностен министър не следва да подхваща такива дейности. И по тази причина, когато вземам решение съответни проблеми, постоянно срещам рецензии. Теоритично моята роля е да основа ред в културния бранш, до момента в който преминат изборите. Все отново съумях да направя няколко неща, които минаха, други, за жалост - не. С тях ще има задачата да се оправя постоянното държавно управление.
- Какво успяхте да прокарате?
- Действията ми през последните месеци бяха свързани с разпределянето на спомагателни средства за бранша. Постарах се и да не трансформирам фрапантно екипа, с цел да продължи да действа системата.
- Ако получите покана и имате по-дълъг небосвод за работа, ще извършите ли промени в администрацията, с цел да работи тя по-добре?
- Да. И приказвам не за лични промени, а структурни. Бих дал един образец, с цел да ме разберете – сега една и съща конструкция дава отговор както за читалищата, по този начин и за външната културна политика на България. Да разясня ли? По-добре – не. Това е направено в предишното, сякаш краткотрайно, и по този начин си е и останало. Аз имам своя ясна визия, по какъв начин следва да наподобява структурата на министерството. Дори и да не я осъществявам аз, ще я предложа на идващия министър, в случай че прояви интерес.
- А вие податлив ли сте да поемете поста в постоянно държавно управление, в случай че получите такова предложение?
- Ако получа такова предложение и от мен не се изисква заплащането на някаква цена, която да коства нещо в културата, отговорът ми е евентуално да бъде „ да ”.
- Как минаха тези месеци?
- Колкото и необикновено да звучи, минаха умерено. Не направих съществени промени в екипа на министър Кръстю Кръстев. Познавам се с множеството хора в министерството от десетилетия и нямахме потребност от интервал на опознаване. А и в предходното ми присъединяване в длъжностен кабинет мисля, че научих множеството вътрешни подводни камъни.
- Как виждате бъдещето на и държавните културни институции в България, тъй като в международен мащаб вървят едни процеси на закриване, на наемни контракти за сезон или за театър.
- Не мисля, че това е положителната формула за театралните изкуства в България. По-скоро виждам някаква форма на категоризация. И когато споделям категоризация, не имам предвид, 1, 2, 3 или 4 категория. Не приказвам за класиране, а по-скоро за това кой с какъв сграден фонд разполага, в какво обитаемо място като демография и стопанска система се намира и още доста други индикатори. И тази категоризация ще има едно само значение – по какъв начин финансирането да стигне до всички.
- Какво се случва с Концертна зала?
- Знам, че има проблем с ремонта на Концертна зала. Той е междуличностен, само че се надявам с диалози да успеем да го потушим. Ако не се случи незабавно новото държавно управление, ще употребявам времето, с цел да бъда балансьор и да разгадаем казуса.
Големият проблем в България е, че се работи на правилото „ гасене на пожари ”. В момента се опитваме да подготвим една ясна тактика за идващите четири-пет години за пътя, който би трябвало да извърви цялата система. И тя не просто да се успокои, а да стартира да се развива. Истината е, че парите, с които разполага бранш „ Култура ”, са задоволителни сега, само че разпределението им е неверно.
- Какво ѝ е неверното?
- В театралните изкуства това са делегираните бюджети, финансирането на билетче. Това е имало своя голям положителен резултат преди 13 години, само че в този момент обстановката е напълно друга. В системата на музеите и галериите пък делегираният бюджет е на принцип бройка. А къде тогава са парите за активност, за гостуващи експозиции, къде са средствата галериите да купуват нови картини? А парите ги има. Да погледнем към българското кино! Има в нормативната уредба заложени текстове още от преди години, които са дали опция киното да се самоблокира. И го прави редовно! В същото време секторът няма задоволително средства, само че всяка година огромна част от парите за кино се връщат в бюджета неизползвани. Това са единствено няколко образеца. Ние към този момент сме намерили къде са препъни камъните и какво би трябвало да се направи. Всичко това обаче е обвързвано със законови промени, за които са нужни най-малко 6-8 месеца, освен това при синхронно функциониращо държавно управление и работещ парламент.
- Разговарял сте по принцип с политическите водачи? Има ли благосклонност за тези промени?
- Разговарял съм с представители на всички парламентарни групи в Комисията по просвета и медии в предходното Народното събрание. Огромна част от тях, съвсем 100 %, са подготвени да поддържат такива промени. А и за какво да не ги поддържат - те са за положителното на всички.
Прочетете още
През 2000 година, единствено на 26 години, е поканен за Музикален шеф на Пловдивската опера и филхармония, като се оказва най-младият диригент в България на такава позиция.
През 2001 година получава и магистърска степен от Нов български университет. През 2013 година се дипломира и като управител в региона на културата в Нов български университет.
Найден Тодоров работи с разнообразни оркестри в България и в чужбина. Участва в десетки национални и интернационалните фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. От 1997 година е музикален шеф на интернационалния фестивал „ Тракийско лято “. През 1998 – 1999 година е определен сред повече от 150 претенденти за непрекъснат диригент на Северноизраелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен консултант на Международния камерен фестивал в Лос Анджелис.
През 2001 година дебютира със Софийската филхармония, а от сезон 2004/2005 година става неин непрекъснат гост-диригент. В интервала 2005 – 2017 година е шеф на Държавна опера – Русе. А от началото на 2017 година е шеф на Софийска филхармония.
Найден Тодоров се изявява с ярки тълкования в необятен репертоарен диапазон. Сътрудничи с фамозни международни актьори като Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Паул Бадура-Скода, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Анджела Георгиу, Джошуа Бел, Юрий Башмет, Светлин Русев, Милена Моллова, Людмил Ангелов, Вадим Репин, Анастейша, Джон Лорд и други
Тодоров бе длъжностен министър в кабинета на Гълъб Донев през 2023 година и в този момент в кабинета на Димитър Главчев.
- Г-н Тодоров, общинските съветници на Пловдив обявиха с декларация желанието си Панагюрското златно богатство да бъде върнато в Археологическия музей. И от Панагюрище се подвигат гласове със същото искане. Вие сте твърдо против това. С какви причини?
- Панагюрското богатство е на Пловдивския музей и е горделивост за Пловдив. Но то е горделивост и за цяла България. Ако бъде върнато на пловдивския музей, то аз съм уверен, че ще съумеят да го пазят прелестно и то ще бъде притежание на всички пловдивчани, само че това ли е всичко? Ако бъде възобновен договорът сред между РАМ-Пловдив и Националния исторически музей, те ще могат да го показват на всички места по света на най-високо равнище и да показват цяла България, освен Пловдив. Смятам, че Панагюрското богатство е причина за всички нас да се гордеем, в случай че бях на мястото на музея в Пловдив, просто бих желал при пътешестване да се дава в непознатите музеи повече информация за Пловдив, за района и всичко останало, с което можем да се гордеем пред света.
Защото ние по този начин или другояче имаме непрестанен достъп - било до него, било до копието. За човешките очи е безусловно неразпознаваемо кой е оригиналът и кое е копието. Но от оригинала следва да се възползваме, с цел да може цяла България да печели авторитет пред интернационалната общественост. Ето, през последните години то бе показано в Лувъра и в Британския музей, следва през ноември да бъде експонирано и в музея Пол Гети в Лос Анжелис.
- Постоянно се приказва, че би трябвало да има промени във финансирането на театралните изкуства. Вие имате ли ясна визия?
- Много своевременен въпрос. Нашият екип завърши идейния план по какъв начин желаеме да наподобява бъдещото финансиране. И сега го трансформираме в нормативни текстове, които ще оставим на моя правоприемник. Самата смяна ще отнеме сред 6 и 8 месеца и не може да се осъществя от един длъжностен министър.
- Може ли да повдигнете завесата? Как това ще се случи?
- Ще се възползваме от опита на най-социалните европейски страни. Министерството на финансите упорства за смяна не от през днешния ден. Идеята ни е приходът от билет да не е най-съществен. Важни ще са броят на министър председателите, на българските заглавия в репертоара, броят на плановете за работа с деца, както и спектаклите и концертите в района. Това ще са нещата, които имат значение, в случай че бъде признат нашият план и стартира използването му.
Това е нещо приблизително сред философията на финансиране, която е сега и това, което беше преди 2010 година
- А планува ли се уедряване на културни институти или закриване на такива?
- Не, не предвиждаме да се окрупняват, нито да се закриват културни институти. Аз съм част от този бранш и няма по какъв начин да обмислям в такава посока. Осъзнавам какъв брой е значимо градовете да имат своите културни институции. Виждаме и другата им роля. На по-малките от тях ролята е да поддържат огъня, колкото и тривиално да звучи. Докато ролята на огромните е да бъдат представителни – едни за района, други за страната.
- И безконечната тематика – какво би трябвало да се направи за опазването на недвижимото културно завещание?
- Имаме ясна визия какво би трябвало да се направи. Спасението, съгласно мен, е да бъдат разкрити районни центрове към Националния институт за недвижимо културно завещание. Те да имат задачата да се грижат за всички недвижими културни полезности от локално значение. Самият НИНКН да се грижи единствено за недвижимото културно завещание от национално и международно значение. Водихме диалози с шефа арх. Петър Петров и той счита, че това ще бъде един потребен ход за запазване на културно-историческото завещание на България. И не приказвам за инспекторите от Главна дирекция ИОКН към Министерството на културата, а за нова обособена конструкция с експертен екип.
България действително би следвало да бъде разграничена на шест района, в които да има такива експертни структури.
- А каква ще е ролята на Специализирания експертен съвет по запазване на недвижимото културно завещание към министъра на културата?
- Без работата на този експертен съвет съществува риск всеки един министър на културата да допусне неточност. Нека да обърна внимание, че СЕСОНКЦ не е наложителен детайл в процеса на одобрение на план, обвързван с недвижимото културно завещание на България. Експертният съвет има ролята да дава мнение до министъра кое е вярно и кое - не. От диалозите, които водих с представители на ИКОМОС, те считат, че по-скоро би трябвало да се усили тежестта на работата на Специализирания експертен съвет по запазване на недвижимото културно завещание. Знам, че мнозина няма да са щастливи, само че дано да сме почтени - нито един министър на културата не може да схваща от всичко и има потребност от специалистите, които да му подсказват кое е правилно и кое е значимо.
- Има случаи, в които преписки се бавят с години, тъй като касаят извънредно скъпи обекти. Подобен образец в Пловдив е археологията на Понеделник пазара. Защо страната не води диалози за откупуването на такива парцели?
- В момента няма по какъв начин да се работи в тази посока, само че несъмнено това е една от опциите. Истината е, че един длъжностен министър не следва да подхваща такива дейности. И по тази причина, когато вземам решение съответни проблеми, постоянно срещам рецензии. Теоритично моята роля е да основа ред в културния бранш, до момента в който преминат изборите. Все отново съумях да направя няколко неща, които минаха, други, за жалост - не. С тях ще има задачата да се оправя постоянното държавно управление.
- Какво успяхте да прокарате?
- Действията ми през последните месеци бяха свързани с разпределянето на спомагателни средства за бранша. Постарах се и да не трансформирам фрапантно екипа, с цел да продължи да действа системата.
- Ако получите покана и имате по-дълъг небосвод за работа, ще извършите ли промени в администрацията, с цел да работи тя по-добре?
- Да. И приказвам не за лични промени, а структурни. Бих дал един образец, с цел да ме разберете – сега една и съща конструкция дава отговор както за читалищата, по този начин и за външната културна политика на България. Да разясня ли? По-добре – не. Това е направено в предишното, сякаш краткотрайно, и по този начин си е и останало. Аз имам своя ясна визия, по какъв начин следва да наподобява структурата на министерството. Дори и да не я осъществявам аз, ще я предложа на идващия министър, в случай че прояви интерес.
- А вие податлив ли сте да поемете поста в постоянно държавно управление, в случай че получите такова предложение?
- Ако получа такова предложение и от мен не се изисква заплащането на някаква цена, която да коства нещо в културата, отговорът ми е евентуално да бъде „ да ”.
- Как минаха тези месеци?
- Колкото и необикновено да звучи, минаха умерено. Не направих съществени промени в екипа на министър Кръстю Кръстев. Познавам се с множеството хора в министерството от десетилетия и нямахме потребност от интервал на опознаване. А и в предходното ми присъединяване в длъжностен кабинет мисля, че научих множеството вътрешни подводни камъни.
- Как виждате бъдещето на и държавните културни институции в България, тъй като в международен мащаб вървят едни процеси на закриване, на наемни контракти за сезон или за театър.
- Не мисля, че това е положителната формула за театралните изкуства в България. По-скоро виждам някаква форма на категоризация. И когато споделям категоризация, не имам предвид, 1, 2, 3 или 4 категория. Не приказвам за класиране, а по-скоро за това кой с какъв сграден фонд разполага, в какво обитаемо място като демография и стопанска система се намира и още доста други индикатори. И тази категоризация ще има едно само значение – по какъв начин финансирането да стигне до всички.
- Какво се случва с Концертна зала?
- Знам, че има проблем с ремонта на Концертна зала. Той е междуличностен, само че се надявам с диалози да успеем да го потушим. Ако не се случи незабавно новото държавно управление, ще употребявам времето, с цел да бъда балансьор и да разгадаем казуса.
Големият проблем в България е, че се работи на правилото „ гасене на пожари ”. В момента се опитваме да подготвим една ясна тактика за идващите четири-пет години за пътя, който би трябвало да извърви цялата система. И тя не просто да се успокои, а да стартира да се развива. Истината е, че парите, с които разполага бранш „ Култура ”, са задоволителни сега, само че разпределението им е неверно.
- Какво ѝ е неверното?
- В театралните изкуства това са делегираните бюджети, финансирането на билетче. Това е имало своя голям положителен резултат преди 13 години, само че в този момент обстановката е напълно друга. В системата на музеите и галериите пък делегираният бюджет е на принцип бройка. А къде тогава са парите за активност, за гостуващи експозиции, къде са средствата галериите да купуват нови картини? А парите ги има. Да погледнем към българското кино! Има в нормативната уредба заложени текстове още от преди години, които са дали опция киното да се самоблокира. И го прави редовно! В същото време секторът няма задоволително средства, само че всяка година огромна част от парите за кино се връщат в бюджета неизползвани. Това са единствено няколко образеца. Ние към този момент сме намерили къде са препъни камъните и какво би трябвало да се направи. Всичко това обаче е обвързвано със законови промени, за които са нужни най-малко 6-8 месеца, освен това при синхронно функциониращо държавно управление и работещ парламент.
- Разговарял сте по принцип с политическите водачи? Има ли благосклонност за тези промени?
- Разговарял съм с представители на всички парламентарни групи в Комисията по просвета и медии в предходното Народното събрание. Огромна част от тях, съвсем 100 %, са подготвени да поддържат такива промени. А и за какво да не ги поддържат - те са за положителното на всички.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ